В домът ни успявам да угодя и на моя любим @mircoatanasov като приготвих тези вкусни и лесни кюфтета...,просто няма мъж, който да не обича кюфтета Българската кухня си е българска и вкъщи ухае на уют и у дома.
Любовта на мъжа определено минава през стомаха, така че дами-запретнете ръкави и действайте.

Необходими продукти: 4 порции

300 гр. кайма
1 глава лук
1 к.ч. бира
1 с. л. чили сос (аз използвам азиатски /сладко-лютив-кисел)
2 фили от средата сух хляб
1 яйце
2 ч. л. чубрица
1 ч. л. черен на пипер (предпочитам на зърна и да си го стария в хаванче. Целите подправки имат повече аромат) 1ч.л. кимион (на зърна)
2 стръка магданоз
сол на вкус
олио за пържене

Приготвяне:

Лукът и магданоза се нарязват наситно и се добавят към каймата. Сухите филии хляб и чубрицата се стриват между дланите на фини трохи. Зърната кимион се запичат леко на тиган, за да се отдели аромата им и се стриват в хаванче.
Добавят се и останалите съставки и всичко това се омесва добре и ако имате време оставете да поеме от съставките в хладилника за 1 час, стават още по-вкусни. Оформят се средно големи кюфтета и се пържат в тефлонов тиган, в сгорещено олио на умерен котлон.
Аз използвам малко олио, защото самата кайма пуска добълнително.


Ще ви издам и друг трик. Когато пържете кюфтета, и не само, не слагайте много в тигана. Така температурата на олиото е постоянна и кюфтета се пържат равномерно. Ако сложите много кюфтета в тигана, за да се претупат нещата набързо,олиото смъква температурата и те се варят, вместо да се пържат.

И тук една кратка история, сега се сещам. Винаги свързвам дадена рецепта с мои преживявания и опит в някоя дестинация и мисля че в блога си споменах, че готвя от 9 годишна възраст. Но сега като се сетя,май имам познания в кухнята от 7 годишна.
Тогава живеех в моя роден град Плевен и най-добрата ми приятелка (беше по-голяма от мен с 4 години) ме покани у тях да обядваме заедно, тъй като майка й постоянно работеше. И така тя реши да опържи картофи на тиган, но първите се превърнаха в каша. Тогава аз й дадох идея да сменим тигана и напълним с много олио и оставим да загрее. След което да пуснем малко картофи. Откъде ми дойде тази идея и от къде ще знам това, питайте ме - НЕ ЗНАМ.
Тогава не се хранех често както сега , защото бях постоянно на игра навън, а и в кухнята не съм се въртяла.Родителите ми-милите, плащаха напразно на училището за СТОЛ (нещо като закусвалня но по-голямо и пълно с лелки в бели престилки, които готвеха 1-во ,2-ро и 3-то. Супа топчета, мекици, пиле с картофено пюре, мусака, кюфтета с бял сос, грис за десет, бисквитена торта и т. н.) Навремето имаше и беше качествено, не като сега, затова, си готвя вкъщи по-вкусно е.
И така, или таланта ми от тогава ми е подсказал нещо, или просто съм мислела логично.
И така пържените картофи станаха уникални хрупкави и вкусни, а Деница не спираше да се хвали на майка си за това. Спомням си, че за мен не беше голяма работа, а майка й се засрами за това че е трябвало 7 годишната й приятелка да я учи как се пържат картофи и че колко пъти й е повтаряла как се готви това и онова. ..
Както и да е, хубав спомен и хубави времена бяха. Винаги казвам, че всеки може да готви, ако има желание и го прави с любов!

не питай откъде знам:):):).

Хехе, да имаш право преяждането не е здравословно. Но, когато е вкусно... не може да се спре.. :)))))))))))))))))))))