„Моите родители бяха в евангелската петдесятна църква от 20 години. Аз бях на 5 години, когато са ме кръстили в реката, през месец март, в студената вода. След това са се молили за Святия Дух. Майка ми беше много ревностна за Бога. Така ни възпита и нас. Аз бях на 25 години. С моя другар имахме 2 деца – Емил на 6 години и Любчо на 2 години. Кольо беше дякон в църквата и много ревностен за Бога.

Когато за първи път се среща със сестра Дора Святия Дух я изпълва със сила и му казва:
„ И ти, рабе Никола, не ще строиш земна къща, но ще поведеш дяло на Отца и ваш крак вече да не стъпва в никоя църква. Аз ще ви водя и напътствам. Не споделяйте с никой“.

Така се наруши мирът вкъщи. Аз трябваше сама с децата да ходя на църква. Всички от църквата го молеха да остане при тях. Те питаха защо така, коя е причината, но той не каза.

Един ден сестра Дора дойде у нас за да види семейството ни, децата и да се запознаем. На тръгване, като се молехме, я изпълни Святия Дух и каза: „Идва буря в дома ви“.

Красимира беше бебе на 6 месеца. Още на втория ден тя започна да плаче, да повръща и да ходи кръв. Дойде лекарка да го прегледа. Тя каза, че незабавно трябва да влезе в болница, защото има преплитане на червата и трябва да се оперира. Тя е много сериозно болна и не е сигурно дали ще оцелее. Тя настояваше да се съгласим да отиде в болница, но другарят ми отказа. „Само Бог може да ни помогне“ – каза той.

Ние застанахме на молитва 3 дни, денонощно. Хванати за ръка се молехме и викахме само да спаси детето.

На третия ден Бог изпраща сестра Дора за молитва у дома.

Тя казва  към мен: „В чисто облечи се и за помазание приготви се“.

Детето вече беше посиняло от болки и мъки. Помаза го в името на Отца и Сина и Святия Дух и си отиде. Още веднага то се почувства по-добре.

На другия ден дойде лекарката за да види как е детето. Казах й, че е по-добре. Тя го видя и каза: „Такова нещо нито съм чела, нито някои колега ми е казал. Човек да повярва във вашия Бог.“

След това дойде проповедника на църквата и като разбра какво е станало си замълча и си отиде.

Поименно Бог водеше църквата и наименува дялото ЛАРА – път на святост и чистота.